Любими цитати

Цитат :

Чувствителни гейове, които постоянно виждат заплаха и обида към тях, са ми неприятни за общуване колкото и поп-клишетата с меките китки и колкото чувствителните феминистки, които постоянно виждат заплаха и обида към тях. Човек се научава да живее с някои досадни стереотипи и да пропуска разни мнения покрай ушите си - казвам го като жена, която всекидневно слуша някви неща за пола си с най-различна степен на ебавка и сериозност в тях. Комуникацията би се затормозила прекалено, ако вземем да оправяме всяка една такава простъпка.

Издигнете темпъл на тази жена най-сетне! Винаги казва нещата на място.

Пичове истински цитати плииз... като този

Цитат :

само искам да напомня, че това е интернет и ти сам градиш и-нет образа си, като не е нужно да те познаваме и този довод не върви. Ние виждаме ник, аватар и твоите писания - следователно и базираме нашето мнение и възприятие на тази база. Ако ти си решил да играеш роля в даден форум, да се правиш на шут или не можеш да се изразяваш - проблема не е в аудиторията.

S.i.m.p.l.e.G.e.n.i.u.s

Вместо да си джиткате уан-лайнъри от Фейса, я вземете прочететe нещо, което един ден може и да ви е от полза наистина.

Цитат :

Защо, защо посред празниците сме седнали да се гърбим и докога! Хората се веселят и почиват. Тоя идиотизъм не може да продължава вече, непосилен е. Освен, че е съсипващ, той е и адски безсмислен. Факт е, че вие (може би не всички, но по-голямата част от вас) не оценяват усилията ни. Факт е, че вие дори нямате и бегла представа колко е трудно. Факт е, че са рядкост писмата, в които личи непринудената радост и удоволствие от това, което аматьори като нас са успели да постигнат. Разберете го това хора – ние сме АМАТЬОРИ и се учим в движение. Да. Нима си мислите, че до безкрай можем да се развиваме без вашата подкрепа!! Един ден това списание просто няма да излезе, защото усещането за толкова много труд хвърлен на вятъра е подтискащо. А сега ще отправя една молба към ония свръх-интелекти, за които в този свят тайни няма (писанията на тези богоравни люде обикновено звучат като присъда, а „мнението” им е с привкус на ЦК на БКП/настояща): „Моля ви, спестете ни глупостите. Ако искате да ни критикувате, направете го незлобливо и конструктивно…. Спестете ни менторския тон и назидателното размахване на пръст, за да не ви покажем среден такъв, че току виж дошла и „Зимата на нашето недоволство”. Благодаря предварително.”

Е ти намери баш с какво да ме контрираш - тийн драма, дето догодина по това време ще си я забравила.
Да, има по-смислени естествено, само дето във Фейсбук баш едно 99% не са такива.
Много добър риторичен въпрос задаваш, само ако първо успееш да си отговориш на въпроса, а какви са тези анонимници, от които ти си решила да четеш, да се учиш и те също ти казват кое е полезно и какво - не. "Те" не говорят наизуст по-малко от мен.

За по-дълго не съм твърдял. Казвам уан-лайнери, защото безуспешно се опитват в това едно изречение да кажат нещо умно и полезно. Умното и хубавото не отричам, че може да бъде казано и вкратце. Ударението ми беше върху Фейсбук
И все пак какви са те, че да им вярваш на написаното, а на мен да не може. Това не се изисква да е изрично казано, осмисля се на подсъзнателно ниво.
Това че съм бил по-рязък, не означава, че съм написал лъжа.

Това, което поствам сега, не е точно цитат. Но адски много ми хареса и се замислих къде да го постна. Тук ми се струва най-удачно. ;д

Raw With Love, Charles Bukowski

Цитат :

little dark girl with
kind eyes
when it comes time to
use the knife
I won't flinch and
I won't blame
you,
as I drive along the shore alone
as the palms wave,
the ugly heavy palms,
as the living does not arrive
as the dead do not leave,
I won't blame you,
instead
I will remember the kisses
our lips raw with love
and how you gave me
everything you had
and how I
offered you what was left of
me,
and I will remember your small room
the feel of you
the light in the window
your records
your books
our morning coffee
our noons our nights
our bodies spilled together
sleeping
the tiny flowing currents
immediate and forever
your leg my leg
your arm my arm
your smile and the warmth
of you
who made me laugh
again.
little dark girl with kind eyes
you have no
knife. the knife is
mine and I won't use it
yet.